Подобряване качетвото на живот и околната среда в европейските градове чрез

включващо гражданите планиране, дизайн и управление на градските и крайградски паркове

Пета рамкова програма на Европейския съюз

Качество на живота и управление на живите ресурси

QLK5-2001-00165

Визия за развитие и управление

на парк Аязмото

Ан Ван Херзиле, Катедра Екология на човека, Брюкселски фламандски свободен университет

Диана Искрева-Идиго, Фондация Земя завинаги, България

Фабио Салбитано, DISTAF, Флорентински университет

Януари 2004

Благодарности

Изработването на този документ стана възможно благодарение на любовта и отдадеността на старозагорци към парк Аязмото през годините. Стотици граждани участваха в множеството семинари и допитвания, дадоха просторни интервюта и споделиха свои интимни преживявания и семейни спомени, свързани с парка.

Изключителен по своя мащаб и значимост беше приносът на младите хора на Стара Загора, които обичат Аязмото не по-малко от своите предци засадили първите дървета в парка през далечната пролет на 1895 година. Младите хора са готови не само да пишат за парка, да рисуват своята мечта за парка, но също така показаха зрялост и умения при вземането на значими стратегически решения. Те доказаха своята готовност да работят за парка - да засадят дърво, да участват в акция за почистване или освежаване на парка.

Младежите и децата от Младежкия Общински съвет, Детския парламент и училищата на Стара Загора участваха в обсъжданията и акциите наравно с експертите и консултантите на Туристическо дружество Сърнена гора, Федерация Зелени Балкани, Фондация Методи Кусев, Фондация Земя завинаги и др.

Специална благодарност авторите дължат на експертите от Община Стара Загора и особено на Началник Отдел Озеленяване – ланш. арх. Венета Георгиева, която предостави безрезервна подкрепа при реализирането на цялостния проект.

Този документ не би бил възможен без личната подкрепа и оценяване важността на документа от страна на ръководтсвото на Община Стара Загора в лицето на Кмета – д-р Евгений Желев, и Заместник кметовете – арх. Иван Георгиев и г-н Тихомир Димитров.

1. Увод

Този документ представя визия на дългосрочното развитие и управление на парк Аязмото в Стара Загора. Документът беше създаден в рамките на проекта “Градски и крайградски паркове” в тясно сътрудничество с отдел Озеленяване на община Стара Загора и отразява становища и мнения, както на гражданите на Стара Загора, така и на отговорни длъжностни лица от различни общински дирекции и отдели.

Визията е резултат на едногодишен процес на проучване и комуникиране. Целта на процеса на изработване на визия беше да представи цялостнат стратегия, отразяваща дългосрочната визия и обединяваща основните насоки и задачи за бъдещото развитие и управление на парк Аязмото. Такава структура ще позволи координирани решения и действия и ще благоприятства привличането на много необходимата помощ отвън за проекти, които ще претворят предложенията и плановете в практически резултати.

Преди излагане на самата визия, е предложена кратка справка за ролята и идентичността на парка, както и информация относно общинските отдели, които имат отговорност към стопанисването и поддръжката на парка. По-нататък е описан подробно процесът на изработване на визията и е обяснена структурата на визията.

История и статут

Според преданието, по времето на княз Борис I в Стара Загора властвал княз Цолю, който имал дъщеря на име Цветана. Когато Цветана се разболяла, князът се съгласил тя да бъде лекувана от лекари-християни, негови пленници. “Покръстили я в извора на Аязмото и я нарекли Теодора. Като по чудо в момента на покръщението, тя оздравяла. Капището на Аязмото се превърнало в християнски храм. В тази местност изникнал един монастир посветен на Светого Велико-мученика Теодора Тирона, по името на покръстената княгиня Теодора...” (История на Аязмото в гр. Стара Загора, Художник, 1942, стр. 5) Според изследванията на митрополит Методий Кусев на Аязмото е бил покръстен и княз Борис I, с което се поставило началото на приемането на християнството като официална религия в България.

Парк Аязмото получава името си от българското християнско население и означава лечебен минерален извор.

Митрополит Методий Кусев инициира създаването на парка през 1895 г. Той организира първата кампания по залесяването на парка и превръща почти голия ерозирал хълм в прекрасна градина, разполагаща с уникални за България дървесни видове. Той внася много от растенията от Ливан, Турция, Гърция, Испания, Италия и др. Заедно с това, Дядо Методий изгражда напоителна схема и построява църква на върха.

От самото начало гражданите сътрудничат за изграждането на парка и много хора се включват доброволно през годините в залесяването и поддръжката му.

Паркът е собственост на община Стара Загора. През 1996 г. няколко сгради в парка, бивша държавна собственост, бяха приватизирани.

Голяма част от парка (60 от 268 ха) представлява паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение (Наредба № 5 за Обявяване на недвижимите паметници на културата, приета от Министерството на културата, 27 май 1998 г.). 60 ха са охранителна зона. Дефиницията използвана в наредбата гласи: “териториално или пространствено обособени структури, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука; пространствено обособима структура от селищна или извънселищна територия, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на градоустройствената наука, взаимодействието на човека с природната среда, притежаващи структурообразуваща или поддържаща роля за развитието на населено място или извънселищна територия” по смисъла на Наредбата.

Роля и идентичност на парка

Старозгорци несъмнено имат основание да се гордеят с парк Аязмото. Паркът дължи своята изключителна красота на пейзажа на много фактори, между които изобилната зеленина и подходящото си разположение, предлагащо вълнуващи гледки към Тракийската низина и към град Стара Загора. Паркът предлага голямо разнообразие от алеи и пътеки минаващи под тунели от зеленина. Типични за парка са зелените тунели от короните на кипариси и кедри. Аязмото е дом за повече от 150 екзотични дървесни и храстови видове от най-различни части на света. Особен интерес предствляват алепския бор (Aleppo pine), лавровото дърво (Laurus nobilis), моливното дърво (Juniperus virgiliana), райската ябълка (Malus pumila), алепския дъб (Quercus infectoria), гинкото (Ginkgo biloba) и много други.

Аязмото е любимо място за отдих на открито и предлага удобства за рекреация на жителите на Стара Загора от всички възрасти. На различни нива в парка са разположени заравнени територии, които се използват за спортни игри (четири корта за бадминтон, тенис корт и едно многофункционално спортно игрище). Друга специфична инфраструктура се представя от летен театър, малък хотел с ресторант и кафе, детски площадки, зала с криви огледала, обсерватория и зоопарк. Особена атракция на парка представлява зоопаркът, разположен на близо 30 дка, който привлича по повече от 1000 посетители на ден при хубаво време.

Най-голямата ценност на парка обаче е, че той допринася много за отдадеността на старозогорци към любимия град. Парк Аязмото е едновременно елемент от ежедневието на хората и високо ценен символ на родното място. Паркът е едно от забележителните места на града и допринася много за добрия му имидж. Гражданите на Стара Загора с гордост показват парка на своите гости от близо и далеч. Аязмото е част от живота в Стара Загора. Повечето жители на града, свързват парка с любимите си спомени за родния край, те се чувстат в парка “в свои води”.

Роля и отговорности на Общинската администрация и Общинския съвет

Парк Аязмото е публична общинска собственост и Общинската администрация и Общинския съвет на Стара Загора са отговорни за планирането, управлението, опазването, развитието и поддръжката на зелените площи, социалната и техническата инфраструктура на парка.

2. Процес на изработване на визията

Общинската администрация и Общинския съвет на Стара Загора играят главна роля за опазването, популяризирането и по-нататъшното развитие на парк Аязмото. Управленската визия се разработи на основата на стратегията за интегрирано управление: развиване на парка като устойчив природен ресурс; като “място за обучение”, а заедно с това и като територия за социални контакти. С осъществяване на визията, управлението ще запази настоящия фокус върху традициите при изграждането и управлението на този парк.

Процес на разработване на визията

В същото време обаче, визията ще бъде отворена за нови идеи и нови възможности, отразяващи желанията на гражданите и всички, заинтересовани от парк Аязмото страни. Философията на визията може да бъде обобщена, както следва:

Относителен възглед: Визията е създадена в съгласие с интерактивния контекст на възприемане и използване на парка, отчетени са възможностите за подобрение и проблемите, които трябва да се решават.

Динамичен възглед: Акцентът се поставя повече върху еволюцията във времето и преминаването от една ситуация към друга, отколкото върху предварително фиксирани цели.

Възглед за участие: Съгласуваността и сътрудничеството между общински дирекции и отдели, широката общественост, граждански организации, училища, университети и др. са не само желателни, но са част от визията и процеса.

3. Рамка на визията

Съдържанието на визията е разделено на четири основни области:

Качества и функции на парка:

Различните качества на парка (природни, културни, исторически, рекреационни и др.), тяхното опазване и развитие чрез управлението на парка; как тези качества се възприемат или усещат и осмислят от ползвателите на парка и по-общо от гражданите на Стара Загора.

Обществени отношения:

Капацитетът да се изграждат отношения или връзки между различните заинтересовани страни в общинската администрация, както и между общинската администрация, гражданите и други заинтересованите страни в контекста на това, което се случва във и на парка.

Знания и умения:

Капацитетът да се използват различни източници на знания и идеи.

Мобилизиране на ресурси:

Капацитетът да се действа колективно, за да се опазят и развиват качествата на парка и да се привличат внимание и ресурси отвън.

В този документ се описват съществуващите условия, отнасящи се до всяка от тези четири основни области. Съществуващите условия се свързват с възприятията, тревогите и идеите на гражданите, които бяха привлечени в процеса на комуникация. Съществуващите условия се отнасят до резултатите, получени при тестване на различните инструменти в процеса на комуникация (интервюта, Младежка кръгла маса, Дни за размисъл и т.н.). Не беше направено детайлно изследване на ефективността на тези условия.

Планирането е продължителен процес. Съществуващите условия, изборът, който се прави и предприетите действия с грижата за управлението на парковите ресурси и функции, изграждането на обществени връзки, развитието на знанията и мобилизирането на ресурси, трябва да бъдат преоценявани постоянно. Това трябва да бъде разглеждано в светлината на променящите се условия, например в светлината на променящите се функции на парка, парковите екосистеми и динамиката на ландшафтите, реакциите на хората, проблемите или случайно възникналите благоприятни възможности и т.н. Визията дава избор за изпълнение на основни линии или “Насоки”, отнасящи се до исканото развитие на настоящата ситуация в бъдеще, а не се стреми към разработването на фиксирани основни цели. За да доведат изведените насоки до практически резултати, по-нататък те са развити в “Задачи” - начини за действие. Насоките и свързаните с тях задачи формират същността на визията за управление на парк Аязмото.

Като цяло, създадената рамка цели да послужи като основа за бъдеща оценка и възможност за добавяне на нови насоки и задачи през годините.

4. Свойства и функции на парка

4.1. Пространства и обособени места

Парк Аязмото е разположен на южния склон на Сърнена гора и заема площ от 3200 дка. Като резултат на постоянните залесителни кампании през годините, по-голямата част от парка е гора, състояща се от разнообразни широколистни и иглолистни видове дървета и храсти. Историческата част на парка, т.е. тази, която е най-близо до Стара Загора, е представена от представителен дървостой от вида Quercus aegilops и други широколистни видове, докато нагоре към църквата вече се срещат многоетажни дървостои от Pinus nigra, Fraxinus angustifolia и Robinia pseudoacacia или равните по възраст неформални дървостои от Тilia и Aesculus. Смесени дървостои, доминирани от Cefrus atlantica и Cupressus sempervirens съставляват формалната част на парка.

Близо до бадминтоновите игрища, в края на Кедровата алея, величествен алепски бор (Aleppo pine) спира окото на посетителя преди да премине към по-неформалната част от парка. Там смесени гори от широколистни видове, доминирани предимно от дъб се редуват, а много често просто се смесват с насаждения, доминирани предимно от бор, кедър и кипарис. Още по-нависоко, по склоновете на Втория баир, паркът е ограден от естествени гори от Carpinus orientalis, Quercus cerris и Quercus pubescens.

За гражданите иглолистната гора и някои от елементите на парка (Кипарисовата алея, уникалните и редки дървесни видове, фонтааните, чешмите и др.) имат важно символично значение. Те придават идентичност на парка, свързана с неговата история, особено с дейността на митрополит Методий Кусев, общинските служители – ръководили развитието на парка, и не на последно място доброволния труд на гражданите през годините. Хората мислят, че иглолистните видове са най-подходящи за парка, защото те му придават свеж зелен вид и през зимата, имат много приятен аромат и са причина за характерния ландшафт на парк Аязмото. Кипарисите придават чар и духовно значение на парка. Въпреки, че иглолистните дървета, особено кипарисите и кедрите, се предпочитат широко, някои хора изказват предпочитание също към дъбовете (и други широколистни видове като липата, ясенът и яворът), защото те пазят добра сянка, имат големи корони с много зелена маса и се възприемат като стабилни и сигурни.

Хората обикновено правят разлика между по-формалните, “по-цивилизованите” места в парка и по-дивите територии. Всички смятат, че нахлуването на цивилизацията в парка не трябва да бъде насърчавано, а трябва да бъде ограничено само в най-близката до града част. Хората настояват, характерът на парка да бъде запазен. Според гражданите, паркът трябва да бъде запазен като природен и чрез него хората да имат достъп до природата.

Много високо ценени са многоетажните дървостои по протежение на Централната алея водеща към църквата, особено в периода на активна вегетация на широколистните видове. Гражданите ги описват като “природни” и “девствени” и ги считат за много интересни поради тяхното разнообразие. Отношението към храстите е главно позитивно, освен ако не са прекалено близо до главните пътеки и не ограничават видимостта и проходимостта.

Въпреки че за хората парк Аязмото е предимно гора, те обичат по-големите и по-малки поляни, където могат да поседнат и полегнат на тревата, да прекарат един ден сред природата, да се радват на спокойствието и усамотението; възрастните да си правят пикник и да разговарят, а децата да бягат по тревата или да играят с топка. Такъв тип открити пространства са в хармония с представата на хората за парка.

Хората харесват стила на засаждане на дърветата по протежение на алеите. Много обичат Кедровата алея, защото е красива и добре поддържана, формира зелен тунел. Те осъзнават, че поддръжката и струва много време и много труд, за да може днес тя да изглежда така и да радва очите и сърцата.

Много места в парка имат особено значение за хората. Като главни характерни места се определят Жабките, църквата и околностите и, Алековият кът, чешмата на Дъбрава, Зоологическата градина. Много от тези места са свързани със спомените на хората и различни истории. Жабките се считат за официален вход на парк Аязмото.

Липсващи елементи:

• Много хора направиха предложения да се засадят повече цъфтящи храсти и овощни дървета. Беше предложено да се засади ябълкова градина. Всички смятат, че трябва да има повече диви цветя.
• Цветните лехи са желан, но липсващ елемент на местата, които се считат за официални и с “по-градски” характер – напр. Жабките, около главните алеи и зоологическата градина. В района на Жабките, много хора желаят да има пространства с цветя, защото това е входът и “емблемата” на парк Аязмото.
• Хората желаят да бъдат възстановени малките фонтанчета по алеята със стълбичките, фонтанът до църквата и магнолиите. Те обичат да си спомнят как водата е течала надолу по алеята. “Аязмо” означава свещен лековит извор, затова тук трябва да има повече вода.”
• Жабките са много атрактивен фонтан, но хората биха желали той да работи по-често, особено през лятото.
• Районът на бадминтоновите игрища би могъл да изглежда по-естетично. Асфалтът се руши, пейките имат нужда от пребоядисване, могат да се засадят повече дървета. За гражданите би било интересно да се поставят повече пейки, за да има седящи места за наблюдаване на успорвани динамични игри.
• Бяха направени няколко предложения за маркиране на специален маршрут, минаващ през най-красивите места на Аязмото: Жабките, алеята със стълбите, Алековия кът, църквата, обсерваторията, чешмата на Дъбрава, Източната алея, зоологическата градина. Други предложиха маркирана пътека да минава извън “централните части” на парка и да води през гората по склоновете на Втория баир.

Ограничаващи фактори:

• Въпреки, че гражданите като цяло оценяват положително развитието и поддръжката на парка през последните години, някои от тях са на мнение, че е нужна по-енергична поддръжка.
• Някои хора се тревожат за разпилени боклуци на територията на парк Аязмото. Много от посетителите вярват, че ако има повече кошчета за боклук, които редовно да се изпразват, проблемът ще бъде решен. Тревните площи (Жабките и др.) се замърсени от разхождащи се домашни кучета.
• Някои хора намират за неприятно това, че лампите не работят; други подчертават, че не желаят паркът да бъде осветен.
• Технически е трудно да се поддържа водата във фонтана на Жабките чиста. В същото време, деца и кучета плуват в тази вода. От техническа гледна точка, фонтанът се оперира много трудно и това затруднява използването му.

Насока 1: Запазване на цялостния характер на парка

Задачи:

• “Характерни и символични места в парка”

• проучване / картиране на повече “характерни и символични за парка места”, за да бъдат запазени / акцентирани / възстановени (напр. нарушените редици от кедър, туя и кипарис край алеите / кипарисовите насаждения);
• условия за тяхното опазване / акцентиране / възстановяване;
• свързване на “характерните и символични места в парка” със стила на управление (вж. 4.2. Управление и естествени природни ресурси);
• отчитане необходимостта от създаване на антропна карта и карта на естествената семиология.

• Активно опазване на колекцията от екзотични видове на парка

• инвентаризация на екзотичните видове;
• дизайн и грижи за околностите на специалните дървета;
• възстановяване на разсадника за екзотични видове, който да се използва за аклиматизация и интродукция на нови видове;
• изработване на план за възстановяване на загиващи дървета от редки екзотични видове, които са от голям интерес.

Насока 2: Подчертаване на усещането за разнообразие

Задачи:

• Увечаване на разнообразието на насажденията

• проучване / картиране на типовете дървостой (включително хоризонтална и вертикална структура, осветеност, разнообразие на хабитатите / видовете, мозайка, фрагментация);
• отчитане на възможностите за създаване на “градиенти”;
• картиране на желаната мозайка от елементи (съответстващи на специфичния характер на съответния район);
• свързване със стила на управление (вж. 4.2. Управление и естествени природни ресурси).

• Увеличаване на разнообразието на различните дървостои

• Предвиждане интродукцията на нови дървесни видове, овощни дървета и др.;
• Малкомащабни управленски интервенции;
• Разнообразяване на регенерацията чрез подкрепа на естествените процеси и допълнителни засаждания.

• Подобряване на достъпа до ралични разнообразни горски дървостои

• проучване на пътеките;
• маркиране на избраната мрежа от пътеки, пресичащи различните горски дървостои;
• разчистване / разреждане на растителността по протежение на пътеките.

• Запазване на две големи поляни: в западната и в източната част

• избиране на територия за поляна в източната част;
• проекти за дизайн (релеф, градиенти в границите на гората, набелязване на солитери, определяне на растителност за прочистване, диви цветя, малка “натуралистична” инфраструктура, осигуряване на обезопасени места за барбекю и др.).

Насока 3: Създаване на маломащабна атрактивна природна среда

Задачи:

• Създаване на уютни кътчета близо до природата

• картиране на избрани кътчета в гората (във връзка със споменатата маркирана мрежа от пътеки);
• засаждане на цъфтящи храсти, диви цветя;
• въвеждане на малка “натуралистична” инфраструктура в тревните площи и проредени горски насаждения с богат видов състав;
• изборно прореждане, за да се подчертаят съществуващи единични или групови дървета със специфичен цветови ефект (цветя, плодове, листа, кора);
• внасяне на плодни храсти и дървета (или подпомагане растежа на съществуващи такива), за да се подпомогнат птиците и дребните бозайници.

• Разхубавяване на избрани зелени кътове

• картиране на съществуващите поддържани кътове, дървета, скали и др. с естествена хубост;
• осветяване и разхубавяване на тези кътове като се използват иновативни предложения на граждани, младежи, професионалисти;
• създаване / инсталиране на дървени произведения на изкуството - като се предостави дървен материал на местни дърводелци и дърворезбари.

• Разкриване / подобряване на панорамни гледки

• картиране на избрани места;
• прочистване / прореждане на избрани места;
• малка инфраструктура (пейки, беседки).

Насока 4: Подобряване и връзка между характерните места

Задачи:

• Преустройване на Жабките и околностите им

• проучване желанията, нуждите и ограниченията на гражданите - наблюдения върху ползвателите, публични обсъждания (конкурси за проекти, включване на студенти по ландшафтна архитектура (вж. 7. Мобилизиране на ресурси);
• ремонт на фонтана;
• инталиране на специални представителни пейки около фонтана;
• инсталиране на атрактивно осветление на фонтана за осветяване през нощта;
• разхубавяване на входа на парка и придаване на по-официален вид;
• изработване на цветен часовник на входа на парка;
• изграждане на малки информационна инфраструктура;
• предлагане на сувенири, свързани с историята, флората и фауната на Аязмото.

• Преустройство / ремонт на бадминтоновите игрища и околностите им

• проучване желанията, нуждите и ограниченията на гражданите - наблюдения върху ползвателите, публични обсъждания;
• провеждане на конкурси за проекти, включване на студенти по ландшафтна архитектура (вж. 7. Мобилизиране на ресурси);
• ремонт на бадминтоновите игрища и изграждане на седящи места за наблюдатели;
• подновяване и използване отново на малките сгради вблизост (вж. 4.3. качества и функции на парка: Функции на ползвателите).

• Маркиране на маршрут минаващ през характерните места

• сътрудничество с Туристическо дружество Сърнена гора (вж. 5.2. Обществени отношения: Други отношения);
• обезопасяване и отваряне за посещения на Пещерата; създаване на атрактивна еко-пътека към нея;
• поставяне на креативни пътепоказатели за характерните места.

• Възстановяване на водната инфраструктура в парка в нейния автентичен вид

• да се състави план за ремонт на цялата водна инфраструктура;
• решаване на техническия проблем на фонтана на Жабките;
• да се събере достоверна информация за автентичния вид на фонтана с Херувима до църквата и чешмите;
• възстаноняване фонтана с Херувимите;
• възстановяване автентичния вид на бигорната чешма пред ресторанта на Първия баир;
• основен ремонт и модернизация на каскадата и малките фонтани по Централна алея (Стълбичките);
• изграждане на нови красиви чешми със своя физиономия на различни места в парка.

• Подновяване на Централна алея (Стълбичките)

Предложени действия:

• ремонт на стълбите;
• възстановяване на съществуващите беседки и детски площадки вблизост до стълбите;
• изграждане на по-големи и по-малки кътове за отдих с цветни акценти, пейки и беседки.

4.2. Управление и естествени природни ресурси

Горската площ на парка се състои от разнообразни типове гора, имащи различна степен на близост с естествената растителност в резултат историческото развитие и различната степен на поддръжка. Насажденията, доминирани от борове често показват ниска плътност на дървостоя, поради загиването им причинено от гъбично заболяване (Cyclaneusma minus) и атаки от различни насекоми, както и високата чувствителност на видовете към сухотата и антропогенното атмосферно замърсяване. Празнините между дърветата се заемат от широколистни видове вследствие естествена регенерация или залесителни мероприятия.

Горската площ в настоящия си вид се възприема като естествена гора и хората искат да си остане такава. Те харесват разнообразието на видовете и биха желали да има още повече дървесни видове. Според предпочитанията на гражданите иглилистните видове трябва да се запазят като главен елемент на гората. Те трябва да изглеждат естествено и да не бъдат засаждани редово.

Според гражданите, паркът като цяло трябва да бъде поддържан близко до природния си вид. Хората възприемат посещението в парка като десег с природата. Гражданите биха искали да бъдат запазени “дивите кътчета”, обрасли с храсти, които са навътре в парка и да бъдат оставени без подрязвана и косене. В същото време очакванията са, алеите да имат “по-цивилизован” вид - тревата около тях да бъде редовно косена и поливана, а дърветата и храстите да бъдат подрязвани, за да се поддържа видимост от няколко метра встрани от алеята.

Хубавите поляни да бъдат прочистени от храсти и гората да не навлиза в тях.

Откритите пространства, възникнали от горски пожари не са харесвани от повечето хора, защото изглеждат изоставени, депресиращи или не се вписват в представите на хората за парка. Посетителите искат тези пространства да бъдат залесени отново и си ги представят заети от красива иглолистна гора като тази в непосредствена близост. Някои посетители желаят да има големи дъбове и други широколистни дървета на мястото на пожарищата.

Гражданите искат паркът да се запази като иглолистна гора, но в същото време да има и други видове растителност, повече поляни. Посетителите осъзнават, че паркът е известен със своята екзотична растителност и настояват тази традиция на залесяване с екзотични видове да се запази, особено традицията на залесяване с кипариси.

Залесяването с кипарис, кедър и бор е характерно за парка и показва различна гъстота на покритие. На местата със запазена първоначалната гъстота на засаждане, се вижда че отделните дървета са с малък диаметър и височина, а короните на иглолистните са с пълно покритие; няма регенерация нито на иглолистни, нито на широколистни. На местата, където короните са с по-ниско покритие, по-често се срещат отделни дървета или дървесни групи от иглолистни с по-внушителни размери и се наблюдава активна регенерация от естествени за региона широколистни видове.

Възможността за наблюдаване на диви птици, катерици, зайци, пеперуди и други животни е едно от удоволствията при посещаване на парка за много хора. Те настояват поддръжката на парка да се съобрази с нуждите на тези животни.

Редиците от дървета покрай Кипарисовата алея трябва да бъдат запазени. Хората предлагат алеята да се поддържа като на мястото на всяко изсъхнало дърво бъде засаждано ново от същия вид. Някои от посетителите осъзнават, че новозасадените дървета имат нужда от достатъчно пространство и светлина, за да растат нормално, а това може да се окаже трудно в съжителство с вековните дървета в непосредствена близост. Посетителите не желаят подновяване на цялата редичка едновременно, защото мястото би останало прекалено голо, а младата редичка ще се нуждае от много време, за да израстне и стане красива. Гражданите не искат здрави стари дървета да бъдат отсичани, за да се даде светлина на новозасадените дървета. “Ако цялата редичка бъде унищожена, поколения от хора никога няма да знаят как е изглеждала.”

Хората споделят, че няма място за изсъхналите дървета в парка и те трябва да бъдат изсечени, а на тяхно място да бъдат засадени нови дървета. Изсъхналите дървета са мъртви, те могат лесно да паднат и да наранят някого или да бъдат източник на различни болести, които да се пренесат към другите дървета. Хората предлагат дървесината да бъде дадена за отопление на социално слаби хора, да бъде дадена на зоологическата градина или използвана за направата на беседки и скамейки зануждите на парка.

Липсващи елементи:

• Хората констатират, че напоителната система трябва да бъде ремонтирана и да бъде използвана за поддръжката на парка, за напояване на младите дръвчета и съществуващите фонтани отново да заработят.
• Дивите животни са важна част от усещането за природа у хората. С чувство на носталгия, те си спомнят за времената, когат сърни са се разхождали в парка без страх от посетителите, позволявайки им да ги докосват.

Ограничаващи фактори:

• Според гражданите, младите иглолистни дръвчета имат нужда от повече грижи (да бъдат напоявани, окопавани, прочиствани от храсти), за да могат да се развиват и да оцеляват. Хората са загрижени, че се харчат пари за залесяването на дървета, които след това не се обгрижват и загиват. Залесяването трябва да върви заедно с планомерни и редовни грижи и поддръжка. В допълнение, съществува проблемът, че новозасадените иглолистни дървета страдат от преовлажняване, от отнасяне при топенето на снега и понякога биват открадвани от парка.
• От друга страна, поддържащите парка не могат да полагат активни грижи и да поливат дърветата на места без инфраструктура за напояване. Например в опожарените площи над бадминтоновите игрища са правени много неуспешни опити да бъдат засадени нови дървета.
• Тревните площи са задължителни за парка. Хората споделят загрижеността си, че те не са добре поддържани. В същото време посетителите разбират, че съществуващото положение се дължи на спецификата на климата и липсата на ефективно функционираща напоителна система в парка.
• Горските пожари са голяма опастност за вегетацията в парка. Гражданите са загрижени за противопожарната безопастност на гората и разказват за пожари, на които те или техни близки са били свидетели. Опожарените площи по принцип са непривлекателни, храстите трябва да бъдат изсечени и площта да бъдат залесени отново, за да изглеждат като околната гора. Някои предпочитат растителността да бъде оставена да се възобнови по естествен начин.

• Естественото развитие на широколистните видове в иглолистната гора ще промени характера на парка.
• Кипарисите страдат от ахида Cynara cupressi и отмират от рак по дърветата (Seiridium cardinale).
• В парка се извършва незаконна сеч. Забелязва се нетърпимост към онези хора, които секат дървета от парка за огрев. Хората са загрижени, че се секат дървета, които са здрави и биха могли да разхубавяват пейзажа още много дълго време. В частност, Вторият баир е вече непривлекателен заради незаконната сеч. Някои посетители обаче изразяват по-голяма търпимост и смятат, че при събирането на дървесина за огрев, гората се прочиства от изсъхнали дървета по “естествен път”.

Насока 1: Продължаване на традиционния стил на управление

Задачи:

• Продължаване на интензивността на управление

• класификация / картиране на “интензивно” и “по-малко интензивно” поддържани площи и “диви зони” (безпрепятственото развитие на природата);
• прилагане на подходящи схеми за поддръжка (напр. редовно косене на поляните).

• Подходяща поддръжка на обособените кътове като се вписват в естествената среда, която окуражава общуването / социализирането от различен тип

• Опазване на кипарисите

• картиране / мониторинг на състоянието на кипарисите;
• краткосрочна / дългосрочна намеса в процеса на възстановяването им;
• предвиждане внасянето на резистентни културни подвидове;
• възстановяване на занемарени кедрови линейни формации.

• Разширяване разнообразието на екзотичните видове

• преоценка дали съществуващите видове са подходящи;
• експериментиране с въвеждане на нови екзотични видове добре приспособими към естествената околна среда;
• допълнително залесяване с любими / редки екзотични видове в контекста на избрани насаждения.

• Преосмисляне подновяването на иглолистните дървостои

• картиране / мониторинг на екологичната история на иглолистните дървостои;
• картиране / мониторинг на динамиката на дървостоя;
• създаване на интензивна програма за поддръжка на боровия дървостой в напреднал етап на естествена регенерация на широколистни видове;
• изборна трансформация на отмиращи иглолистни дървостои на любими за посетителите места към смесени широколистни / иглолистни дървостои;
• краткосрочна / дългосрочна намеса за регенерация;
• близка до природата горска програма.

Насока 2: Обмисляне на алтернативни начини / подходи на управление

Задачи:

• Частично подпомагане на “естественото” възстановяване на опожарените терени

• подпомагане развитието на отделни дъбови дървета и други местни широколистни видове;
• окуражаване на естествената регенерация на Cerdus atlantica;
• отчитане честотата и съпътствуващите широколистните видове.

• Поддържане на отдалечените райони в диво състояние (Вторият баир)

• екологична оценка;
• насърчаване на местните видове;
• вземане на мерки за подкрепа на дивите видове;
• определяне на различни площи за поддръжка като поляни с диви цветя;
• ограничена поддръжка на пътеките;
• ограничаване на интензивното използване, затрудняване посещението от много хора / големи групи;
• вземане на специални мерки срещу вредители на околната среда и здравето на хората, напр. кози, кърлежи и др.

• Създаване на подходящи хабитати за дивите животни

• екологична оценка, напр. изследване фрагментацията на хабитатите; идентифициране и оценка на ландшафтите / екосистемите / хабитатите;
• засаждане на конкретни видове дървета и храсти, осигуряващи разнообразна храна и места за гнездене и отглеждане на малките;
• защита на видовете, служещи за храна на дивите животни (елени, фазани);
• поставяне на хранилки в различни части на парка за подпомагане изхранването на дивите животни;
• поставяне но повече къщички за птиците на подходящи места;
• обмисляне създааването на оградени места, за да се осигури убежище за конкретни животни - обмисляне въвеждането на повече животни;
• внимателно използване на пестициди, хербициди и др., за да не се навреди на отделни желани видове.

Насока 3: Подпомагане на самоподдържащи се системи

Задачи:

• Възстановяване на разсадниците

• Реконструкция на водопреносната система

• сътрудничество между институциите (вж. 5.3. Обществени отношения: Вътреобщински отношения);
• ремонт / подновяване на напоителната система;
• ремонт на чешмичките във формалната част на парка;
• разширяване на инфраструктурата за напояване на дърветата и тревата; свръзване с фонтаните;
• обмисляне възможността за използване на дъждовната вода за нуждите на растенията.

• Използване на дървесината от парка по прозрачен за гражданите начин (и евентуално с тяхно участие)

• създаване на дървообработвателна работилница (възстановяване / създаване на паркова инфраструктура: скамейки, табелки, спортни съоръжения и др.);
• включване на гражданите при дейности за прореждане / преместване (вж. 5.1. Участие на гражданите).

• Рециклиране на отпадъците

• компостиране на органичния материал от парка.

• Минимизиране / разумно използване на пестициди

• Използване на сухоиздръжливи растения

• анализ на водния капацитет;
• почвени изследвания;
• анализ на климатичните тенденции (директно: метеорологични данни; индиректно: пръстени на дърветата), за да се определят органиченията за съществуващите видове по отношение увеличаване на засушаването;
• избиране и опитно задаждане на подходящи популации / видове (вж. 5.1. Участие на гражданите).

• Мониторинг на ефективността на кампаниите за залесяване

• изследване преди залесяването;

• оценяване от посетителите на вида на подходящите популации / видове (вж. 5.1. Участие на гражданите).

Насока 4: Увеличаване на противопожарната безопасност

Задачи:

• Въвеждане на традиционни методи за противопожарна безопасност

Предложени действия:

• картиране на застрашените от пожар насаждения чрез стандартна класификация;
• изработване на Скала на риска от пожари;
• контролиране на горивото при използване на механични резачки при прочистване на гората;
• подобряване на видовото разнообразие в застрашените от пожар райони;
• подобряване устойчивостта срещу пожари на насажденията (коридори, прекъсване на насажденията, кастрене, зелени корони);
• възстановяване на старите и създаване на нови пожарозащитни пояси;
• прочистване за предотвратяване на възможно разрастване на пожари.

• Подобряване достъпа за нуждите на Пожарната

• планиране на възстановяване на достъпа (пътища / пътеки) за колите на Пожарната;
• определяне на мрежа от обезопасени места за събиране на посетителите и безопасно извеждане от парка при пожарна опасност, които да са добре устроени, поддържани и обозначени;
• въвеждане на противопожарни патрули през лятото (вж. 5.2. Обществени отношения).

• Информиране и изграждане нагласа у ползвателите на парка

4.3. Функции на ползвателите

Парк Аязмото е на петнадесет минути пеша от центъра на Стара Загора. Алея от липи, като зелен коридор, свързва централния градски площад с парка. Лесният достъп до парка е една от основните причини на голямата му популярност.

Паркът е любимо място за разходки, срещи с приятели, наблюдение на природата, спорт, игри и отмора за граждани от всяка възраст, здравословно и социално положение. Старозагорци посещават парка, защото вярват, че околната среда там е добра за тяхното здраве и здравето на техните деца, защото паркът предлага чист въздух, тишина и почивка.

Различните групи от ползватели имат своя собствена мотивация и потребности, а някои от тях имат и свои “запазени” места и/или маршрути. Рано сутрин паркът се посещава за редовни утринни физически упражнения (най-вече джогинг) преди началото на работния ден. Ранни посетители са също членове на религиозната група Бялото братство, които правят своите упражнения (паневритмия) при изгрев слънце. Майки и баби, разхождащи се с бебета и малки деца, са най-голямата група ползватели. Те обикновено се установяват близо до Жабките и в района на Първия баир и зоологическата градина. Друга много специфична група са възрастните хора, разхождащи се на малки групи и следващи своя любим маршрут, често минаващ през чешмичката до Дъбрава. Възрастни жени посещават църквата с религиозна цел или да си налеят светена вода от извора на Аязмото. Различни групи посещават парка, за да упражняват своята любима дейност сред природата: бадминтонисти, картаджии, каратисти, ориентировачи и др. Много млади хора ходят на Аязмото, за да карат колелета (включително и на някои екстремални и необезопасени терени), ролери и скейтборди, да спортуват и да играят на най-различни игри. След залез слънце влюбени двойки посещават парка, търсейки усамотение. Много граждани, често нарушаващи законите, извършват различни дейности в парка, в помощ на семейния си бюджет: наливат си питейна вода, събират гъби, плодове и билки; събират клони и шишарки за огрев; секат дървета за отопление; ловят зайци и др.

Гражданите напълно приемат факта, че паркът се използва с различни цели и задоволява нуждите на различни групи ползватели. Различните групи ползватели като цяло са толерантни едни към други, въпреки че съществува напрежение между някои от тях. Гражданите очакват мултифункционалността на марка да се запази и вбъдеще.

Гражданите смятат, че има достатъчно възможности за спортуване в парк Аязмото. Много от тях подчертават, че спортната инфраструктура трябва да бъде ограничена до нуждите на любителите на спорт на открито. В никакъв случай паркът не трябва да се превръща в място предимно за спорт, защото той е посещаван най-вече заради тишината и спокойствието, които осигурява.

Гражданите ценят високо разнообразието от алеи и пътеки в парка. Съществуващата инфраструктура от малки пътечки не е преднамерено изградена, а е образувана от хората, минаващи през гората. Посетителите считат, че има достатъчно пътеки. Те подчертават нуждата пътечките да бъдат поддържани.

В Дните за размисъл беше предложено да се подобри връзката на парк Аязмото с другите паркове в града.

Липсващи елементи:

• Хората смятат, че паркът може да бъде още по-добре използван, ако бъде създадена допълнителна инфраструктура. Гражданите настояват за повече и по-удобни пейки и беседки, в частност на Жабките, край по-големите алеи (вкл. Кедровата алея) и в близост до бадминтоновите игрища. Те желаят да има и повече работещи чешмички.
• Въпреки, че бяха направени много предложения за повече съоръжения, в същото време хората подчертаваха своята загриженост паркът да не загуби типичния си характер. По-конкретно гражданите се опасяват от прекалено развита спортна инфраструктура и инфраструктура за шумни занимания. Предпочитанията са за изграждане на малка инфраструктура, за да могат някои места да бъдат по-добре използвани.
• Хората биха желали да има няколко поляни в различни части на парка. Поляните могат да бъдат планирани, така че да отговарят на различните нужди на гражданите - някои да са по-удобни за посещение от семейства с малки деца, други да са по-малки за тихи дейности, за влюбени, за четящи.
• Хората посещават детските площадки, за да правят гимнастика на лостовете. Може да бъде създадено някакво съоръжение, което да служи и на възрастните.

• Децата, както и родителите с малки деца, мислят, че трябва да има повече детски площадки в парка. Очакванията са за “по-нестандартни” решения: къщата на Баба Яга, дървени индиански постройки, люлки с феи, дървета с хралупи, за да “играят на къща”, дебели дървета за катерене и др. Очакванията на децата са за кътчета и площадки, които са по-близо до природата – направени от дърво (напр. дървени катерушки, дървени мечки), предразполагащи към по-дълбоко опознаване на природата.
• Други са на мнение, че няма нужда от построяване на специални площадки за децата и че по-скоро трябва да има възможности за игри с топка, федербал и да се привлича специално вниманието на децата към природата, да бъдат стимулирани да се разхождат между дърветата и храстите и да наблюдават природата.
• Гражданите, особено младите, изтъкват липсата на забавления. Младите хора предлагат да има малък електрически влак и малък лунапарк (като тези, които е имало в миналото); концерти на Летния театър и детски програми през деня; видеостена, по която да се излъчват документални филми за природата; музей; информационен център; кафе и ресторант и др. В същото време те осъзнават, че шумните атракции и мероприятия биха пречили на традиционните посетители, които търсят близост до природата, тишина и спокойствие в парка.
• Много посетители искат да бъде обърнато внимание на изоставените сгради близо до бадминтоновите игрища. Това са сгради, които нямат подходяща функция в момента и хората искат те да бъдат ремонтирани (напр. за обществени тоалетни, кафенета, информационен / обучителен център и др.).
• Много често се предлага да бъдат осигурени мрежи за бадминтон.
• Някои хора, особено жените, предлагат да бъде създадена карта на алеите, както и табелки в парка (показващи коя пътека накъде отива).
• Повече внимание трябва да се отдели на малките пътечки там, където са прекалено обрасли.
• Няма специално изградена инфраструктура за разходки сред природата с познавателна цел. Липсва каквато и да е била адекватна база за обучение сред природата и околната среда.
• Бяха направени предложения за изграждане на места, където хората могат да се скрият при дъжд и в същото време да бъдат сред природата.
• Беше направено предложение да се определи място, където хората могат да засаждат своите коледни елхи.
• Някои деца предложиха да има специално място за игра на техните домашни любимци.
• Сериозен недостиг на парка е липсата на тоалетни.
• През Дните за размисъл беше споменат недостига на места за паркиране в източната част на парка.

Ограничаващи фактори:

• В парка има няколко големи конфликта възникнали между различни групи ползватели. Има също силна реакция срещу тези, които успяват да влязат в парка с кола по един или друг начин. Посетители с малки деца обикновено се оплакват от тези, които извеждат кучетата си и им позволяват да тичат без контрол. Възрастните хора и майките/бабите с малки деца не одобряват посетители (най-вече тийнейджъри), които “летят” по асфалтираните алеи на ролери, скейтборди и колелета.
• Групи, посещаващи парка през нощта, често нарушават правилата и унищожават парковата инфраструктура, в частност новоинсталираните лампи. Съществува обществена нетърпимост към тази група.
• Необходимо е да се изработи и сриктно да се прилага на практика, общинска наредба, забраняваща съзнателното замърсяване на територията на парка (напр. чопленето / особено продаването на слънчогледови семки, изхвърлянето на отпадъци на местата удобни за пикник и др.).
• Посетители, разхождащи кучетата си в парка, не познават изискванията на общинската наредба за кучетата. Кучетата не бива да бъдат допускани на места, където играят деца.
• Хората споделят, че сигурността в парка се е подобрила през последните години и те сега се чувстват в по-голяма безопастност когато го посещават. И все пак, някои от гражданите изразяват загриженост и споделят различни случаи на престъпления: ексхибиционисти, джебчии, групи от младежи, използващи наркотични вещества и/или алкохол през нощта и др.
• Подчертава се необходимостта да се ограничи достъпа на кучета до детските площадки по хигиенични причини и за по-голяма безопастност.
• Някои от уредите за игра на детските площадки се считат за опасни за децата от някои граждани.

Насока 1: Балансиране на функциите на ползвателите – капацитет на натоварване на парка

(Капацитетът на натоварване се разглежда в широк смисъл: екологичен, социален, на съоръженията. Парковите съоръжения ще бъдат разгледани в следващата насока.)

Задачи:

• Запазване смесеното използване на парка, където е уместно. Определяне на отделните площи за различно ползване, където е необходимо

• проучване (наблюдение) / картиране на териториите с различно ползване;
• мониторинг на взаимоотношенията между хората (конфликти между ползвателите и др.);
• окуражаване / регулиране на смесеното ползване, където е възможно; дефиниране на райони (разделящи различните ползватели), където е необходимо;
• да се помисли за определяне на зони свободни от кучета (вкл. детски площадки и околностите им), места за водене на кучета на каишка и места за свободна игра на кучетата.

• Напасване използването на парка съобразно капацитетът му на екологично натоварване

• мониторинг на възможните екологични щети (напр. гъстота на неформалните пътеки, повреди по дърветата);
• ограничаване на ползвателите, когато е необходимо.

• Предотвратяване / ограничаване на нежеланото използване

• разкриване на нежеланото използване (напр. достъп на автомобили; замърсяване, причинено от кучета);
• мерки за предотвратяване / ограничаване;
• пропагандиране отговорно поведение на собствениците на кучета (напр. започване на програма за обучение на кучета в парка придружена с кодекс на “доброто куче”);
• прилагане на политика срещу замърсяването и вандализма;
• забрана консумацията / особено продажбата на слънчогледови семки и др.;
• издаване на брошура, информираща гражданите за ограниченията / разрешените дейности по закон на територията на парка;
• прилагане на законодателството.

Насока 2: Подновяване / разширяване на парковата инфраструктура

Задачи:

• Запознаване със стандартите за безопастност за инфраструктурата

• осъществяване на редовни проверки;
• ремонтиране / отстраняване на небезопасните съоръжения;
• осигуряване информация как гражданите да докладват за неизправности.

• Установяване на дизайнерски принципи за обезопасяване на малката инфраструктура

• Средносрочен план за обновяване

• изследване / картиране на парковата инфраструктура и нейното състояние;
• установяване на липсваща / неадекватна инфраструктура;
• поставяне на приоритети и привеждане в действие.

• Разширяване на малката паркова инфрастурктура

• кошчета за боклук; табелки; пейки; чешми (особено до спортните съоражения и детските площадки); беседки; лампи.

• Разглеждане на допълнителни възможности за спортове сред природата

• гимнастика за възрастни; ориентиране.

• Въвеждане на различни видове спортове и игри

Предложени действия:

• голям шах; дама;
• пространство със специализирани съоръжения за ролери, колела и т.н.

• Създаване зони за обслужване на гражданите

• различни услуги (наемане на мрежи, ракети и др.;
• обща информация за посетителите (карти, брошури и др.);
• обществени телефони; обществени тоалетни; първа помощ; пощенски кутии за връзка а парковата охрана;
• малка овощна градина;
• място за засаждане на коледните дръвчета;
• училищно опитно поле.

• Възстановяване и използване отново на малките сгради в близост до бадминтоновите игрища

• определяне на функции, които да дадат значителен принос за използването на парка като цяло. Възможности: обслужване на посетителите (вж. по-горе);
• обучителен център за извънучебно обучение на деца;
• сигурност и поддръжка;
• клуб приятели на парка;
• постоянна изложба за парковата растителност, екосистеми и история;
• временна класна стая сред природата и др.

• Подновяване на Летния театър

• Възстановяване на Зоопарка

• възстановяване на клетките на животните и подходяща поддръжка на околните територии;
• създаване на малка натуралистична инфраструктура за наблюдение на животните, както и такава за игра и почивка на посетителите.

• Подновяване / преустройство на избрани детски площадки и превръщането им в по-креативни / по-близки до природата места

• подновяване на детските площадки и изграждане на нови с елементи от приказките и т.н. в хармония с естествената околна среда и направени от естествени материали;
• конкурси по дизайн, включващи училищата (вж. 5.1. Обществени отношения: Въвличане на гражданите);
• придържане към Международните стандарти за детски съоръжения за игра на открито;
• недопускане на кучета.

Насока 3: Увеличаване на цялостната безопастност и сигурност в парка

Задачи:

• Предприемане преглед на сигурността

• откриване и преценка на проблемите (реални или имагинерни; локализиране; връзка с определена дейност). Инсталирането на пощенски кутии може да допринесе за събиране на полезна информация.

• Увеличаване на сигурността

• инсталиране на телефонни кабини на различни места в парка (вкл. на входа);
• осигуряване на охрана от хора, чиято самоличност може да се установи, тренирани и носещи отговорност да се справят със ситуации по сигурността;
• информиране на хората за номера за контакти с охраната на парка, той да се намира на стикери в парка и на самите телефонни будки, вкл. телефонът за спешна помощ;
• увеличаване броя на охранителите;
• разширяване времето и територията за охрана – за целия парк и за целия ден.

• Незабавно и адекватно адресиране на възникнали проблеми и опасения

• изготвяне на рапорт по сигурността при обиколката на парка.

• Насърчаване на обществения контрол

Предложени дейности:

• насърчаване на хората да докладват за проблеми (по телефона, чрез пощенската кутия, в офиса на мениджъра и т.н.);
• ангажиране на граждани в управлението на парка;
• насърчаване организирането на мероприятия и дейности от местни групи.

• Запазване на местата с панорамни гледки

• проучване на възможностите за разкриване на панорамни гледки от пътеките и вблизост до различните съоръжения и изработване на “карта на гледките”;
• изтегляне на храстите 2-3 метра назад.

• Обръщане внимание на подходящото осветление

• оптимизиране осветеността на парковите алеи;
• въвеждане на атрактивно парково осветление.

• Първа помощ в / близо до парка

• информация върху табели за местата за оказване на първа помощ при инциденти;
• осигуряване на бърза медицинска помощ.

• Безопастност за персонала

• обучение на персонала;
• осигуряване подгодяща поддръжка на машините;
• безопасно складиране на горивото.

Насока 4: Подобряване достъпа до парка

Задачи:

• Създаване на по-приветлив вход на парка

Предложени действия:

• знаци, даващи основна информация: паркът е собственост на общината, общината го управлява, имена на отговорните хора, телефонен номер на “горещата линия на парка”;
• карта на инфраструктурата и интересните места, информация за достъпността (напр. за инвалиди, забрани за достъп с кучета и т.н.);
• обяви рекламиращи специални мероприятия, местни групи и дейности в парка.

• Подобряване достъпността на Втория баир

• създаване на удобна пътека от бадминтоновото игрище до Втория баир;
• създаване на туристически лифт до Втория баир и обсерваторията.

• Особено внимания към хората със специфични нужди

• изследване / картиране и избиране на маршрути, които могат лесно да станат достъпни за инвалиди.

• Въвеждане отново на екзотичното (туристическо) електрическо влакче, което да свързва Жабките с бадминтоновото игрище

• Увеличаване на безопастността на пресичането на улиците близо до входа

• Подходящо транспортиране за работниците в парка

• Създаване и популяризиране на атрактивни пътища, свързващи парк Аязмото с други зелени площи в града

• Решаване проблема с недостига на паркинг места

Предложени действия:

• създаване на безопасен паркинг за велосипеди;
• обмисляне на допълнителни паркинг места в определени райони.

5. Обществени отношения

5.1. Въвличане на гражданите

Гражданите на Стара Загора са много чувствителни по темата за бъдещото развитие на парк Аязмото. Те са много загрижени за всичко, което става в парка, и изразяват готовност да обсъждат проблемите, свързани с парка, за да го защитят. Много граждани по един или друг начин са участвали в създаването на паркови елементи и / или в поддръжката на парка и се гордеят с това. Паркът е дело на старозагорската общественост и това е добре известен факт, който печели уважение на хората от цялата страна. Активното участие в проекта на гражданите и младежта потвърждава, че хората са готови да участват още по-активно при вземането на решения за развитие на парка и при вземането на решение при възникнали проблеми.

От друга страна, общинските отговорни служители напълно осъзнават, че паркът е създаден, за да се използва от всички, че той е за хората, а не за експертите. Те високо ценят отношението на гражданите към парка и биха желали да разширят участието на гражданите, особено на младежките и детските организации. Участието на гражданите се счита за неразделна част от развитието на парк Аязмото и мненията на местните хора ще бъдат включени в плановете и решенията.

Липсващи елементи:

• До неотдавна гражданите не са участвали реално в разглеждането на въпроси, касаещи устройството и управлението. По време на допитванията до обществото много граждани изявиха желание да вземат участие в планирането.
• Въпреки, че вече е свършена много полезна работа, по-ефективно участие на гражданите е осъществимо при по-добро планиране и координация.

Ограничителни фактори:

• Трудно е да се обхванат някои групи от хора, особено ромското население.
• Съществува различно отношение към незаконната сеч в парка, вариращо от относителна толерантност до много голяма загриженост относно причинените щети в парка.

Насока 1: Създаване на връзка между управлението на парка и гражданите

Изграждане на нови обществени връзки, които да са отворени към нуждите и целите на различните групи и които да развиват чувството им за обща собственост и съвместно опознаване.

Задачи:

• Рекламиране / разпространяване на Визията и ангажиране на все повече граждани в нейното изпълнение

• Организиране на регулярни срещи за обновяване на Визията с граждани и експерти

• Въвеждане на нови срества и стил за комуникиране, които да въвличат хората по-активно

• изпробване на интерактивни методи (семинари, дискусии сред природата, интерактивни изложби и др.);
• инсталиране на пощенска кутия за мнения на гражданите, където те да могат да оставят свои мнения и предложения, отнасящи се до парка;
• инсталиране на пощенска кутия на офиса на парковия мениджър за удобство на гражданите.

• Подчертаване присъствието на парковите мениджъри

• монтиране на осветелние пред офиса на мениджъра на парка.

• Директен контакт между парковите мениджъри и посетителите

• отваряне на офиса на мениджъра на парка за посетители като се определи време за посещение; информация за това, както и информация за контакт с управата на парка да се постави на табло пред офиса;
• организиране на посещения на забележителностите в парка с парковите мениджъри;
• организиране на посещения на други паркове с парковите мениджъри.

Насока 2: Разширяване обсега / вида на участващите обществени мрежи